Преди няколко дни беше празникът на Народните будители и заради това реших да Ви разкажа тази история. Със сигурност тя не е непозната за Вас, но може да Ви накара да се замислите още веднъж над наболелите въпроси за България.

В началото на месец октомври времето беше слънчево  и аз се разхождах в Борисовата градина, Седнах да си почина на една пейка и да се любувам на последните слънчеви лъчи, когато до мен се настани една госпожа на възраст около 50-те. Дамата  изглеждаше разстроена и аз й предложих салфетка:
- Заповядайте!
- Благодаря, но не ми е нужна.
Почувствах се малко конфузно и реших да си тръгна, но дамата никак не беше обидена от моето предложение.
- Малко са възпитаните хора в България.
- Правителството прави реформи, свързани с образованието, Може нещата да тръгнат в по-добра посока.
- Едва ли, не е проблемът само в съдържанието на учебниците, а и в отношението на самите ученици към институцията училище.
- Четох статистикка, че последните поколения са прекарали повече време в кафенетата, отколкото в училищната сграда.
- Така е, а когато решиш да се бориш за някаква промяна бързо ти подрязват крилете.
- За какво говорите?
- Аз съм учителка, но току що ме съкратиха.
- Защо?
- Бяхме с учениците на екскурзия. Една колежка се напи заедно с учениците и аз реших да докладвам това на Директора, но той сметнатова  за клевета и намери начин да ме съкрати, Трябваше да съобразя, че двамата са любовници и да си меря приказките.
- Не се разстройвате, ще си намерите работа, в София има толкова много училища.
- Не съм разстроена за това, че съм съкратена. Боли ме от факта, че училището вече не е такава институция каквато трябва да бъде. Учители пият с ученици, ученици бият учители и какво ли още не.
- Една държава е изгубена без училищата си.
- Прав сте, желая Ви приятен ден, защото трябва да си търся нова работа.
-Приятен ден!

Тъжна е констатацията, която направи тази учителка пред мен, Отношението на учениците към училището трябва да се промени, а последното да стане желана територия. Професията учител не бива да е пренебрегвана от кандидат-студентите, заради ниското заплащане.Над 7000 ученици не трябва да отпадат от училище всяка година. Болното ни образование се нуждае от промяна, не утре, а сега, веднага, докато не са погубени още няколко поколения.